Неврокопската каза на Серския Санджак е особено популярна в годините, когато страната ни все още се намира под опеката на османците. Тогава в нейната територия влизат много села и Гайтаниново не прави изключение. Освен това през въпросния период селото е изцяло съставено от българско население – 180 домакинства и 640 жители, които ги обитават. Много известни учени и изследователи на историята оставят описания за селото, като сред тях се открояват имената на Васил Кънчов и Георги Стрезов. Кънчов е еталон по времето на Възраждането за страната и освен това на него е кръстено едно от училищата във Враца. По отношение на известните личности, родените тук не са малко. Те обаче са предимно хора, прославили себе си и страната в малко по-непопулярни сфери. По-важна е ролята на селото заедно със съседното Либяхово, защото двете места образуват своеобразна българщина. Тя е необходима на народа да се съхрани по време на борбите за обучение в училищата на български.
Антон Жостов и Спас Прокопов са примери за хора, родени в Гайтаниново и посветили живота си на културно – просветната дейност. Никола Пъдарев и Петър Сарафов също са просветители и дейци, а всички те са живели в годините на 19-ти век. Дейците на революцията също не са малко, но и техните имена като цяло се знаят предимно от хората от селото и региона. Все пак за изследователите на родната ни история тези личности със сигурност са добре познати. Такива са например Филип Цветанов и Вълко Стоянов, който е опълченец и е роден приблизително през 40-те години на 19-тото столетие. Цветанов пък е хайдутин, каквито в страната ни има много точно през 19-ти век като естествен резултат от набезите на турците. Вълчо Сарафов е главен деец на ВМОК, важна за страната организация в национално – освободителните борби. Сарафов умира само на възраст от 24 години през 1901-ва година, а друг негов съселянин е Васил Петров. И той като младия е деец в редиците на организацията и при това е роден в същата година, но умира през 1933-та. Иван Стойков и Димитър Жостов пък са генерали от редиците на родната ни армия.
Константин Жостов също е генерал и пак е родом от Гайтаниново, като между всички тези хора с общо фамилно име е твърде вероятно да има роднинска връзка. Никола Падарев е значително по-добре познат на широката общественост, защото доживява чак до 1949-та и при това е едновременно политик и вещ в областта на адвокатското поприще. Никола Аврамов също заслужава адмирации за развиваната от него дейност – посвещава се на образованието и просветата и е главен учредител на читалището с име Петър Сарафов. Всъщност това е читалището на родното му село, а друг един негов съселянин се казва Костадин Кюлюмов. Този човек е роден в годината на атентата на църквата Света Неделя – 1925-та. Когато през 1998-ма завършва земния си път, отдавна е утвърден и известен сценарист и писател. Има и други известни хора от това село, което съществува поне от епохата на Средновековието. Всъщност край него има открити останки от епохата на античността.
